«

»

яну 14

НАГРАДИ ОТ НАЦИОНАЛНИ УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРСИ

На 10 януари Александра Алексиева, ученичка от VІІ А клас в ОУ ”В.Левски”- Ловеч, присъства на традиционните „Алекови дни” в Свищов и се върна оттам с грамота и три чудесни книги, които й бяха
връчени лично от кмета на града за есето „Духът на пътешественика”. С него Александра участва в посветения на 150-годишнината от рождението на Алеко Константинов Национален ученически конкурс за есе, организиран от Община Свищов, Международна фондация „Алеко Константинов” и Исторически музей – Свищов.

Духът на пътешественика
„Човекът е човек, когато е на път” – Пеньо Пенев
Да пътуваш с любими хора през красиви места е велико преживяване. За мене е постижимо удоволствие, а за някои – неосъществима мечта за съжаление.
Обичам да пътувам, независимо по какъв повод, и да наблюдавам това, което е създала природата.
Пътешествията обогатяват човека най-вече духовно и емоционално. А какво по-хубаво от това да се разтовариш след тежък ден, след трудности с класни и контролни работи, след страхове от изпитвания?!
Избираме подходящ аргумент и тръгваме с мама или с татко на пътешествие. То може да е в родния ми град, в близката околност или по-далече. Далечните пътешествия ме изпълват с енергия, обогатяват представите ми за света, в който живея и се срещам със забързани, угрижени или щастливи хора. Пътувайки, аз си правя извод колко е разнообразен животът. Често след дълго пътуване ми се иска да бъда поет, композитор или художник. В такъв момент бих сътворила най-вълнуващото стихотворение, най-звучната песен, най-красивата картина. Това за жалост не е по силите ми!…Какво от това? Важното е, че съм станала по-богата на преживявания, впечатления и съм емоционално заредена след тежък и неуспешен ден в училище.
Ваканциите често ми дават възможност за пътуване. Да пътуваш с влак е върховно – сядаш, отпускаш се и започваш да мечтаеш, унесен от тракането на колелата.
А какво е чувството да пътуваш със самолет? Представете си гледка от облаците, простор, рееща се волна птица.
Пътешествието винаги свършва тогава , когато най-малко го искаш. И ето ме отново у дома над скучните домашни и уроци, но когато уморена си лягам да спя, мисля за новото пътешествие, този път с велосипед.
Александра Ахилова Алексиева,
VII А клас

Това е втората престижна награда за нашето училище от национални изяви тази учебна година. През месец октомври Елена Найденова от седми А клас (с журналистическия материал „Първият учебен ден – емоции и впечатления”) и Богомил Берков от  VІІ  Б клас (с разказа „Войната на
боговете”) бяха класирани съответно на V място в раздел Журналистика и на X място в раздел Литература и получиха грамоти от Петия национален конкурс за ученическо творчество „Стоян Михайловски” – гр.Русе. В него участваха с 569 творби 435 ученици от цялата страна.

Раздел Журналистика
Първият учебен ден – емоции и впечатления
Първият учебен ден е един от най-емоционалните и важни дни за дете на каквато и да било възраст.
За някои това е повод за радост, за други е нещо, от което не могат да избягат. За трети е просто възможност да се срещнат пак с приятелите си и това е преобладаващият вид. Има все пак и такива, които поне се опитват да убедят другите, че училището не е мъчилище или непоносимо задължение, като това да се мият примерно съдовете вкъщи всеки вторник.
Първият учебен ден е най-вълнуващ за първокласниците и техните родители.
Имам братовчед първолак, който ми сподели, че просто няма търпение да влезе в класната стая и да започне да учи буквите и цифрите.
Тази година като асистентка на знаменосеца на училищното знаме имах възможността да наблюдавам пред себе си децата, които бяха пременени и с красиви букети – някои толкова големи, че ги закриваха наполовина.Гледах ги и си ги представях като жужащ рояк работни пчелички, готови всеки момент да излязат и да започнат да събират цветен прашец.
Особено вълнуващо през този ден за всички в училище беше присъствието на големия наш спортист Христо Стоичков, който понастоящем е старши треньор на ПФК ”Литекс” в Ловеч. Той пожела на учениците и учителите да е успешна и спорна новата учебна година, а след това раздаде автографи и се снима с многобройните си фенове.
По стара българска традиция г-жа Илица Петрова, директор на нашето училище, плисна менче с вода и ни пожела „на добър път” по широкия друм на знанието към нови светове.
Елена Найденова, седми А клас

Раздел Литература
Войната на боговете
Разказ
2036 година – серия катаклизми разрушават Земята. Реки от лава заливат последните останали кътчета на дивата природа. Слънчевите изригвания убиват хиляди всеки ден. Водата е по-ценна от златото…
Нещастен, повелителят на боговете, Зевс, беше подпрял глава на ръката си и размишляваше. По-малкият му брат Хадес го предаде и с още няколко богове напусна Олимп.Между тях започна война за надмощие. Малцина останаха верни на Зевс, готови да се бият редом с него, за да запази властта си. Сред тях бяха брат му Посейдон, бог на моретата, жена му Хера, покровителка на семейството, дъщеря му Атина, богиня на мъдростта, близнаците Аполон и Артемида, както и Дионис, богът на виното. Всички останали минаха на страната на Хадес, подкупени с множество обещания за власт над брат му след победата.
Предателите слизат на Земята и непрестанно нападат Олимп. Хадес призовава армия мъртъвци от отвъдното – войни, сражавали се през всички исторически епохи – от древна Елада до днес, въоръжени с най-здравите мечове от истинска стомана, изработени от най-добрия ковач Хефест.
Арес, богът на войната, предвожда армията от мъртъвци.
В отговор на безумните атаки олимпийците използват най-мощните си оръжия – Зевс непрестанно мята мълнии по армията на Хадес, Посейдон предизвиква огромни морски бури и тайфуни, Аполон и Артемида обсипват Земята с огнени стрели.
Балансът в природата е нарушен. Няма човек на Земята, който да не е изгубил свой близък. Планетата се превръща в развалина. А жадните за власт богове не забелязват, че рушат създаденото от тях и че убиват най-великото си творение – човека.
Войната за надмощие продължава. С всеки изминал ден Земята бавно умира, агонизирайки. Вкопчени в своята битка за власт, алчните богове унищожават всичко живо…
Един век по-късно войната е в своя апогей, но Земята отдавна я няма.
Всичко започна заради желанието за сила и власт, а всъщност великите Олимпийски богове вече нямаше над какво и над кого да властват.
Богомил Берков, седми Б клас

 

 

За автора

admin