НИКОЛА МАНЕВ ПРЕД ШЕСТОКЛАСНИЦИ ОТ ОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“:

manev 132
« 1 на 6 »

Гледам цветовете и формите – това ми пълни душата
Час преди откриването на изложбата си в Ловеч с дарените на града ни картини художникът Никола Манев се срещна с шестокласници от ОУ „Васил Левски“ в Художествената галерия. Големият художник първи започна с въпросите: – С какво рисувате най-често – с водни бои, пастели? Какво рисувате? Пейзажи! Най-хубаво е, когато рисувате пейзажа, да го гледате, да се вдъхновявате от природата. Най-големият вдъхновител е природата, това е, което е около вас – дърветата, реките, облаците, планините. Трябва да ги гледате и да ги обичате. Това се казва да рисуваш по натура. И е важно това, което правите, да го обичате.
После шестокласниците от клуба по рисуване и клуб „Приятели на книгата“ засипаха известния чирпанлия с въпроси.
– От колко време рисувате?
– От 12-годишна възраст започнах да рисувам. Тогава реших да стана художник. Всеки ден рисувах по малко, без да се насилвам. Винаги трябва да се прави с удоволствие.  Насила хубост не става.
– Как започнахте да рисувате?
– Как започнах – взех един молив и лист и започнах. Важното е човек да започне. Важно е да се реши. После идва естественото желание.
– Защо решихте да живеете в Париж?
– Париж е град, където е имало много художници от цял свят. Има градове, в които изкуството се развива много силно и Париж е такъв град. Затова отидох  да видя какво изкуство се прави там. В Париж има истински художници, музеи, шедьоври от цял свят. Париж е световен център, в който работят големи художници. Човек се учи където има художници, има музеи и шедьоври като в Лувъра. Когато човек е в контакт с тези шедьоври, той получава вдъхновение.
– Как ви идват идеите за картините?
– Идеята идва с работата. Когато започнеш да работиш. Може да дойде от интересен пейзаж или глава. Всеки автор има предпочитания. Малко са художниците, които обичат едно и също нещо да рисуват.
– За колко време се създава една картина?
– Една голяма картина я рисувам за близо 20 дена, понякога и цял месец, зависи от техниката. Няма принцип, различните картини – за различно време.
– Най-голямото Ви вдъхновение?
– Природата и красотата на жената.
– Защо подарихте картини на Ловеч?
– Най-голямото богатство на този свят не са парите, това са връзките с хората, това са приятелите. Човек е богат, когато има приятели. Може да имаш много пари, но нямаш ли приятели, си беден. В момента в Ловеч се сдобих с много приятели, които ме направиха богат по този начин. Чувствайки се богат, имах желание да подаря тези картини. Няма нищо по-хубаво да направиш подарък. Това е голямо удоволствие. Затова аз се чувствам богат, подарявайки тези картини. Приятелството е най-голямото богатство. Любовта на хората е най-голямото богатство на този свят.
– Какъв е любимият Ви жанр?
– Най-много обичам да рисувам пейзажи от пустинята. Бях в Сахара и ми хареса. Обичам стари български къщи, обичам земята, дърветата, корените. Обичам облаците.
– Как избрахте стила си?
– Понеже съм клаустрофоб по натура не обичам да се затварям в един стил. Имам различни желания – един ден работя по един начин, друг път – по друг. Бих го нарекъл фантастичен стил, но тръгвайки от природата, от натурата. Нямам точно определение за стила си. Живописта не е литература. Тя борави с форма, багри, цветове, то трябва да се усети.
– Кой е любимият Ви художник?
– Любимите ми художници са от 17 век – Веласкес, Рембранд, големите класици, които са ненадминати. Като големите музиканти – Моцарт, Бах, Шуман.
– Коя е любимата ви картина?
– Любимата ми картина е тази, която не съм направил. Която ще направя утре. Защото винаги човек има чувството, че тая, която ще направи, ще е по-хубава от направените досега.
– Какво е за вас рисуването?
– То е като дишането, това ме храни, прави ми удоволствие. Гледам цветовете и формите – това ми пълни душата. Както дишам, така и рисувам – това ми пълни душата.

Публикувано в НАЧАЛО, ТВОРЧЕСТВО с етикети , . Постоянна връзка.