Коледно вдъхновение

Ние сме учениците от VI „a” клас и всички без един посещаваме СИП по БЕЛ. И понеже сме в математически клас, а госпожата по български все твърди, че добрите математици са хора с фантазия, решихме, че точно Коледа е времето да се пробваме на писателското поприще. В интерес на истината: тя реши, но ние пък не се съпротивлявахме. Дали сме успели, вие ще прецените, но се постарахме. Поне на компютъра лесно се трие, а трябваше да представим творбите си на електронен носител. Отнесохме и малко кавга за неспазване на правилата при писане, но това няма да го коментираме точно преди празниците. После бяхме и жури. Две в едно, както се казва. Ако погледнете добре снимката с резултатите, ще видите, че падна голямо гласуване. Ще представим няколко от нашите творби, а дали математиците имат фантазия, решете. Всяко съвпадение с реални хора и ситуации е случайно (нали така пишат по филмите). Желаем на всички весели празници и приятно четене!

Коледна въртележка

Автор: Татяна

Коледната нощ, нощ изпълнена с вълшебства и магии! Най-дългоочакваното време от годината, когато всички деца мечтаят за чудеса и приключения. Едно момиче на име Ани, изпълнено с много мечти, изпита коледната магия точно тази нощ, тайнствена и малко тъжна от непрогледната тъмнина. Всъщност тъжна беше Ани. Тя гледаше през прозореца прекрасния танц на падащите снежинки, дирижирани от северния мразовит вятър. Мракът я привличаше, изпълнен със загадки. Той тихо шепнеше нещо на притихналите дървета. Нещо крояха. Ани се замисли за своето друго „аз”, което е изгубено някъде във времето, в далечните приказни галактики, другото и „аз”, което я допълва и разбира. Тя си го представяше като момиче, стоящо от другата страна на прозореца, взиращо се в празничната стая, осветена от коледните многоцветни лампички на елхата. Ани много би искала да бъде някоя друга, известна личност с много почитатели. Замисли се коя иска да бъде. В този момент светът се завъртя и тя се озовава от другата страна на прозореца, в един огледален свят. И изведнъж я обхвана страх. Всичко около нея беше студено, бляскаво и чуждо. Най-страшна беше тишината. Ани се усещаше като синьо сияние в ясното среднощно небе, огряно от сребърната луна. Дърветата около нея правеха някакви непонятни знаци, сякаш я имитираха, без да си дадат сметка, че това я нараняваше и огорчаваше. Чувстваше враждебност или може би не! Това не беше нейният свят! Взря се в прозореца. Виждаха се вече пристигащите гости. Майка й, която правеше последните приготовления за празничната вечеря, веселите пламъци на огъня в камината. Доплака й се. Тя се почувства много самотна. Обзе я голямо желание да се върне отново там, където бяха близките й и приятелите, там където беше щастлива. Вече не искаше да бъде известна. Не искаше да търси изгубеното си друго „аз”. Искаше да бъде там, където най-много беше обичана – у дома. Камъкът сам се озова в ръцете й и парченцата стъкло се посипаха в краката й. Светът се завъртя, като въртележка! Всичко си беше както преди. Весела глъчка, шум от разтваряни подаръци и изпълненото с обич: „Честита Коледа!”.

 

Подаръци преди Коледа

Автор: Полин

Имаше някога един възрастен човек. Казваше се Карл. Винаги беше мил и добър с всички, но не говореше, само се усмихваше някак тъжно. Когато минаваше по улицата на влюбените, спомняше си за своята жена, която беше починала. За нея тъгуваше от години. Дъщеря му Бети, много добро момиче, вече порасна. Беше много умна и възпитана, грижеше се за него. Той никога не споменаваше майка й Соня. Бети отдавна искаше да разбере как се чувства баща й, защо не говори. Той беше толкова добър с нея, но мълчанието му я измъчваше. И един ден за пореден път каза: – Тате, спри да се държиш така! Баща й мълчеше и само леко надигна глава. – Тате кажи нещо най-после! Мама може да не е при нас сега, но ни наблюдава и много добре знам, че не ти е добре, но моля те живей си живота! Млад си все още. Можеш да ходиш за риба, да танцуваш с мен на бала ми, да правиш всичко, което обичаш. Карл мълчеше замислен. Очите му се насълзяваха, когато се сетеше за всичко онова, което беше преживял със своята Соня. Наближаваше поредната Коледа. Градът се подготвяше. Всички бяха много щастливи. Карл се чувстваше още по-самотен и тъжен. Една вечер Бети донесе мъничка елха и помоли баща си: – Хей, тате, хайде да украсим тази малка елхичка! Поне това направи за мен! Карл се изправи и се усмихна на дъщеря си. След това и двамата се прегърнаха и започнаха да украсяват елхата. Стана великолепна, само трябваше да добавят новата играчка, както си му е редът, но Бети не беше я купила още. В навечерието на Коледа Бети не беше в къщи. Налагаше й се да пътува до столицата. Карл седеше на дивана и четеше книга с вицове, за да можеше да се разсее поне малко. Беше се унесъл и заспал. В съня му блесна една бяла светлина. Появи се Соня и се усмихна мило: – Здравей, Карл! Знам, че ти е много тъжно, но аз съм тук! Виждам, че Бети е много пораснала и е станала дама. Като се събудиш, виж под елхата. Там ще намериш подарък за Коледа от мен. Забавлявайте се с Бети и за нея има подарък! И Карл се събуди. Като по чудо с усмивка. Забърза към елхата. Там имаше голяма цветна снимка на цялото семейство. И великолепна червена стъклена топка – от нея като че ли извираше светлина. Карл разбра каква е магията на Коледа. Разбърза се да постави топката на елхата, набра номера на дъщеря си и каза: – Бети, семейството те чака, побързай да се прибереш, Коледа пристига! И Карл получи още един подарък преди Коледа – щастливият смях на Бети.

 

Странна Коледа

Автор: Константин

Тази Коледа беше хубава. Всички се радвахме, но аз все още не бях получил своя подарък. Другото тъжно нещо беше, че нямахме елха, а сестра ми толкова искаше. Аз все й повтарях, че нямаме много пари,защото нашите родители бяха купили нещо. Със сестра ми си говорехме, че нямам подарък и тя се чудеше защо е така. Тя също искаше да си играе с подаръка, който исках да получа, след като й казах желанието си. То беше:”Xbox 360 connect”. След малко чух да ни викат откъм хола. Двамата с Цвета отидохме и какво да видим, моят мечтан подарък беше пред очите ни. Благодарих на мама и тате и седнах да го пробвам. Имаше само една игра, в която ходиш в гората и сечеш елхи, а после ги украсяваш и печелиш пари. Казах си,че ще играя по-готини игри. Докато тези мисли минаваха през главата ми, чух да ме викат да си лягам. Цялата нощ не спах понеже не можех да си простя,че казах на родителите си за подаръка,който исках и получих, макар че останахме без пари. Като се събудих, сестра ми весело тичаше из стаите. Когато влязох в хола, видях една красива елха, досущ като тази от играта. Всички бяхме много щастливи, нищо че Цвета, ,мама и тате не можеха да си обяснят откъде се е появило дървото. Но аз знаех отговора.

 

 

Публикувано в НАЧАЛО с етикети , . Постоянна връзка.