ЛЕВСКИ СЕ РИСУВА ТРУДНО. ВПЕЧАТЛЯВА МЕ НЕГОВАТА БОРБЕНОСТ

Левски се рисува трудно. Впечатлява ме неговата борбеност
казва седмокласничката Десислава Димитрова, спечелила конкурс за Апостола
Седмокласничката от ОУ „Васил Левски“ Десислава Димитрова е от хората, които умеят да превърнат света в багри. Рисуването е начин да разговаря с другите – за децата, за модерното ни време, за бъдещето на света. От години работи за различни конкурси – национални и международни. Едва дванадесетгодишна е, а нейни творби има на страниците на National Geographic, в немски, френски и американски списания. Нейни рисунки са пътували за изложби по света. През 2013 година печели голямата награда на конкурса за детска рисунка „Не на цигарите“ – една седмица в Рим и среща с папа Франциск. Има щастието да се срещне лично с главата на римокатолическата църква и да получи малък подарък – броеница с кръстче, която до днес носи в себе си като талисман.


Първото място на международния ученически конкурс „Заедно в 21 век“ през 2014 г. пък й дава възможност да посети Москва за пет дни. Деси с удоволствие разказва за приятелствата, създадени благодарение на участието й в тези конкурси. През 2015 г. печели първо място в конкурса за рисунки – карти на света „Моето място в съвременния свят“. Рисунката на Деси стига до Рио де Жанейро, Бразилия, където участва в международна изложба за детска карта на света.
Седмокласничката дели времето си между училището, рисуването, баскетбола. Годишно участва в около 30 конкурса. Наградите са много.
Поредното признание е първото място в училищния конкурс за детска рисунка „И ние сме във времето“, посветен на Левски. Наградата не е изненада за нея, защото Десислава Димитрова печели училищните конкурси за рисунка в ОУ „Васил Левски“ всяка година.
– От малка рисувам, но от втори клас започнах сериозно да се занимавам. Когато бях малка, много ме подкрепяше моята баба. Обичам да рисувам пейзажи, фигурални композиции, илюстрации. Рисувам с акварел, тънкописец, темпера, пастел. Обичам да комбинирам различни техники.
– Какво е за теб рисуването?
– Нещо, без което не мога.
– Коя награда ти е най-скъпа?
– Не е една. С удоволствие работих за международния конкурс „Тойота –кола на бъдещето“. Нарисувах деца, които пътуват с огромен автомобил, а от отворения багажник се показват животни – зебра, жираф. Получих като награда малък таблет за рисуване. Идеята за рисунката ми дойде от мечтите – и аз искам да пътувам в Космоса, да открия нови и непознати неща. Нарисувах и животни, защото исках и те да преживеят това приключение заедно с децата. В този конкурс съм участвала два пъти и винаги с награда.
– Как се раждат идеите за твоите рисунки?
– Понякога веднага, друг път е по-трудно. Хрумват ми различни стихотворения и понякога от тях тръгвам към картината. Поезията и рисуването са свързани. За конкурса „Не на цигарите“ през 2013 г., който ми даде възможност да пътувам до Рим, идеята ми хрумна бързо. Нарисувах обувка, а върху нея дървета, слънце, деца. Под обувката направих колаж от цигарена кутия.
– Редовно в училище печелиш конкурсите за рисунки, обявени по повод Деня на Левски. Какво мислиш за тази личност в нашата история?
– Харесва ми неговото мислене. Той желае доброто на България и то е свързано със свободата. Впечатлява ме неговата борбеност.
– Трудно ли се рисува Левски?
– Да, рисувала съм негови портрети, също сцени от живота му. Разчитам и на въображението и на това, което съм видяла като снимки и картини. Тази година конкурсът бе на тема „И ние сме във времето“. Нарисувах лазарки с национални носии. Левски иска всичко българско да остане завинаги, а лазарките са част от запазеното българско. Достатъчно е да ги видиш, за да разбереш кои са и какъв дух носят в себе си.
– Как изглежда светът в една детска рисунка?
– Красив, не такъв, какъвто го виждат възрастните, а през очите на дете. Един фантастичен свят, като книга с приказки.
– Имаш ли срещи с хора, които те вдъхновяват да продължиш да рисуваш?
– Миналата година, когато ходих на награждаване в София, посланикът на Куба в България ни каза много силни думи. Каза, че трябва да сме с гордо вдигнати глави и да продължим да развиваме талантите си. Подкрепят ме учителите ми по рисуване – Светлана Славчева в ОУ „Васил Левски“ и Кремена Попова, ръководител на Арт клуб „Гея“.
Но има и хора, които казват, че не е възможно на моята възраст да се рисуват такива оригинални рисунки. Аз съм в една фейсбук група за рисунки и когато пуснах една моя рисунка, някой коментира, че подобна имал тайландски художник. Бях я направила в час по рисуване и написах, че съм му платила билета да дойде от Тайланд и да ми нарисува рисунката.
-Как виждаш своето бъдеще?
– Ще продължа да рисувам. Може би като дизайнер или илюстратор на книги.

Публикувано в КОНКУРСИ, НАЧАЛО с етикети , , . Постоянна връзка.