ГЕРАСИМ ГЕОРГИЕВ – ГЕРО: ТЕАТЪРЪТ Е МАГИЯ

Шестокласници се срещнаха с актьора
Преди представлението на „Сирано дьо Бержерак“ в Ловеч, което премина с голям успех, популярният актьор Герасим Георгиев – Геро се срещна с ловчалии в библиотеката. Шестокласници от ОУ „Васил Левски“ се включиха в разговора с въпроси.


Геро разказа за магията на сцената, която го завладяла още на 7-годишна възраст, когато започнал да играе в танцовия ансамбъл в родния си град Русе. Тринайсет години се е занимавал с народни танци.“Научих се да обичам българската музика и изкуство, това е нещо, което най-добре може да ни представи в чужбина. Танцът те учи на дисциплина и много работа, защото без работа, нищо не става“, каза актьорът.
Още помни репетициите на танца „Русенчета“: „Играехме с едни камшици. Като сбъркаш стъпките, вземат ти камшика и през краката. Като ти ударят два шибаника, другият път танцуваш, та дюшемето се вдига. Сега в училище не бият, но от друга гледна точка, не е добре. Навремето учител да ти забие шамар, значи, че си минал границите и не знаеш къде си. Има едни правила, които трябва да се спазват. А сега?!!“
Изборът да стане артист, направил още в детството си. „От малък обичах за гледам кино, водеха ни на театър, беше ми интересно какво се случва отзад, декорите откъде идват, как се преобличат тия хора, как научават толкова много текст. Когато бях в осми клас, имаше към русенския театър школа за деца. Тогава чух за първи път да се споменава ВИТИЗ. От малък  исках да бъда актьор“.
За Геро често представленията, в които играе, са огледала на съвремието, в което живеем. Пред младите хора той каза, че „Сирано дьо Бержерак“ е за живота преди 300 години, но темите, монолозите все едно са писани за днес. „Като играехме „Бай Ганьо“, хората се питаха как така каквото е било преди сто години, днес е същото. Страшно е да видиш, че за 100 години България не е мръднала на йота“.
В магията на театъра Геро не се съмнява:“Бил съм без глас, излязох на сцената и гласът ми се появи. Свърши представлението, пак бях без глас. За мен едно представление трябва да разкаже една история на едни хора, да направи послание, което да стигне до тези хора и те да изживеят своя катарзис – дали ще се усмихнат, дали ще плачат, дали ще преживеят спомени и чувства. Спектакълът трябва да накара зрителя да преживее това нещо.“
На въпроса „какъв е извън сцената“, той отговори: „Нормален човек, който си плаща данъците, има проблеми, води детето си на детска градина. Нямам много време. Хората очакват, като те видят извън сцената, да си постоянно усмихнат. Някой път като ме уцелят в лошо настроение, съжаляват“.
И въпреки това на въпроса „какъв щяхте да станете, ако не бяхте актьор?“, Геро бе категоричен: “Не съм искал да стана нищо друго. Всяка вечер съм различен – мускетар, таксиметраджия, мошеник, убиец, любовник, банкер. Всяка вечер имам друга професия. Много ми се иска да видя космоса. Но да ме убиеш, не мога да хвръкна, а и не знам дали ще има такава ракета да ме побере“.

Публикувано в НАЧАЛО, ТВОРЧЕСТВО с етикети , . Постоянна връзка.